Websites targeting keyword заведения в бургас

Всяко проверено заведение е достойно за представената колекция от ресторанти, барове, дискотеки, кръчми. Вашият гид в света на заведенията.

Доставка на храна от Lakom.bg. Ресторанти и заведения в България. Храни и напитки онлайн за вкъщи и офиса. Доставки на храна в София, Варна и Бургас.

Стъклени чаши, барово оборудване и аксесоари за бар. Продажби на едро и дребно. Доставки в София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Русе и цялата страна. Ресторантско оборудване и чинии за механа, заведения, кръчма, ресторант. Прибори за хранене и кухненски аксесоари. Стъклени чаши, порцеланови чаши и продукти за коктейл барове. Хотелско оборудване. Стъкло , порцелан, поликарбонат, консумативи, пурери и аксесоари за бармани. Канелени бъркалки и канелени пръчици.

Restaurant.BG е онлайн портал за всички добри ресторанти, заведения, барове и места за хранене в България и предоставя на своите потребители най- подробен и актуален списък с ресторанти, с галерии, менюта, винени листи, мнения, лесна навигация, търсене и резервация през сайта, достъп до последни новини, събития и промоции и отстъпки.

Мирела - агенция за недвижими имоти. Мирела осъществява посреднически услуги при продажба и наем на апартаменти, къщи, парцели, магазини, заведения, промишлени помещения, търговски площи. При сделки по продажба на недвижими имоти агенцията работи според БДС EN 15733 за качество на предоставените услуги от брокери на недвижими имоти.

Изисквания към преподавателите През месец май родители и учители се заканиха за протести по повод на зачестилите прояви на физическо и психическо насилие в училища и детски градини. Родителите организират национални протести с изисквания за промени и мерки с цел ограничаване на проблемите и агресията, а учителите пък заплашиха със стачки, ако исканите промени станат факт. Първото изискване е за редовно минаване на психотестове за персоналът в градините и училищата, както и проверка на професионални и нравствени качества. Учителите се обиждат на това предложение, въпреки че би било полезно предвид натоварването и напрежението, на което са подложени през учебната година. Всяка отговорна професия задължава и изисква такива годишни проверки на физическото, емоционално и психично здраве на работника. Не е нито унизително, нито болезнено, а напротив – дори отговорно да се направи. Друг е въпросът как по-точно ще се разбере кои преподаватели са предразположени или вече са под сериозен стрес, кои са застрашени от т.н. "burn out" ("професионалнo изгаряне") и кои биха прикрили умората и стреса, за да запазят работата си. Бях изненадана да разбера, че се организират обучения за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, съгласно Наредба 12/01.09.2016 и Закона за предучилищното и училищното образование с поименен сертификат на тема "Синдром на професионалното прегаряне – Burnout". Програмата на обучението включва информиране за синдрома на професионалното изтощаване, разпознаване на признаци, лечение и възстановяване. А дали има практика училищните психолози да работят и с персонала, а не само с децата? И не само, когато има извънреден случай в училището? Второто изискване е във всяка стая, помещение, коридор и двор на градините и училищата да има камери с достатъчно висока резолюция и звук, за да могат родителите чрез онлайн достъп с парола, да имат възможност да наблюдават заниманията. Камерите в училищата започнаха да се въвеждат преди около 15 години и се учудвам, че все още има такива без никакви камери за наблюдение на територията на училище/ детска градина. Камерите са вече навсякъде и не бива да се приемат като заплаха. Обществени и работни места, спирки и метро станции, сгради и офиси отдавна са въвели използването на камери и сме ги приели в ежедневието си като нещо нормално (дори често не ги забелязваме). Работници навсякъде работят под постоянен (24/7) контрол на офиси, промишлени зони, сервизи и т.н. И едва ли някой ги е питал искат или не искат да бъдат снимани и наблюдавани. Да, учителската професия е мисия, признание, отговорност и любов. И учителите се ядосват, че се поставят под съмнение професионалните и личните им качества и ще се анализират човешките им реакции в различни ситуации. Друга идея е да има ограничение от 5 деца, за които да се грижи всяка медицинска сестра или педагог. В групите децата да са не повече от 20 и не повече от 20-22 в един клас в училище. Това е чудесна идея, но за съжаление липсват толкова преподаватели и детски учители, а бройката на деца в една градинска група може да надхвърля 35 деца. Родителите настояват още да се забрани гледането на телевизия в градините, а при прием родителите да имат право да придружават детето за няколко часа, докато то се адаптира в новата среда. За никой не е тайна, че децата масово гледат телевизия в детските градини и училищата. Друг е въпроса, че дори родителите доброволно закупуват телевизори, а после гордо се възмущават. Докато преди 20-30 години ни водеха за час в "киносалон" (стая с телевизор), сега във всяка стая в детска градина или училище има телевизор, който често работи по цял ден. Адаптивната програма за детските градини вече е въведена на някои места с цел по-успешно и бързо свикване в новата среда и режим за детето. Това разбира се си има своите плюсове и минуси. Относно проверките в училища и детски градини - знае се за тях дни или месеци преди да се състоят. Започват трескави подготовки за проверка, репетират, ремонтират и всичко минава гладко и безпроблемно. Каква е ползата от така нагласени и подготвени проверки? Може би именно това недоверие в институциите накара родителите да използват тайно подслушвателни устройства в дрехи и играчки на децата с цел да разберат дали има проблем, грубо отношение, насилие, агресия и т.н. Децата дори и да могат да говорят не смеят да споделят за проблеми, защото се страхуват или срамуват. Все по-често се появяват записи от записващи устройства, доказващи опасенията на родителите. За камерите в класните стаи Та по повод на камерите, които трескаво се поставят през летния сезон в някои училища и детски градини... Дали в училищата и в класните стаи да има камери за наблюдение е тема, която се разисква от доста време. Дали въвеждането на камерите в класната стая ще помогне да се подобри образователната система? Дали родителите ще могат в реално време да наблюдават учебния процес и да осъществяват виртуални посещения в класа на детето си? Дали това ще ги направи по-спокойни и по-информирани? А как биха се чувствали децата и преподавателите? Община Бургас се похвали, че повечето учебни заведения вече са снабдени с професионално денонощно видеонаблюдение в учебните стаи, коридорите, входовете и дворовете. Кметът на града Димитър Николов сподели, че камерите са изключително ефективни, но родителите имат странни искания като например да разберат дали детето се е хранило през деня, дали е пушило цигари в двора на училището и т.н. Важно е да се разбере правилно целта на поставянето на камери в училищата и класните стаи и да не се злоупотребява с добрата умисъл за осигуряване на по-добро, по-качествено и по-сигурно образование. Разрешаването на конфликтни ситуации и спорове чрез видеозаписи също е приоритет с важно значение – да се разкрие кражба, насилие, инциденти, тормоз, агресия. Родителите масово не познават децата си, поставени в училищна/ социална среда, различна от домашната обстановка - не знаят как се държат, как реагират и са склонни да ги защитават. Идеята за камерите възмущава по-голяма част от учителите и се заканват да стачкуват. Доверието и разговорите са чудесен метод за комуникация и разрешаване на проблеми, но дали е достатъчно и дали камерите не могат да бъдат допълнителен инструмент за превенция и проверка. Много от учителите приемат камерите като обида за труда си, но в много фирми и учреждения камерите отдавна не са някаква новост и следят денонощно персонала си. Госпожа Такева заплаши, че "ако си нямаме доверие с родителите, ще напуснем масово работа и нека те да дойдат да ги обучават". Г-жо Такева вие има ли какво да криете? Информираност и участие на родителите За съжаление от моя опит на родител мога да кажа, че информираността на родителите за учебния процес, за справянето/несправянето на детето, за прекарването му в детската градина или училище, за отношенията и въобще за училищния живот на детето, е минимална (за общински детски градини и училища). По-скоро преобладават стандартни поздрави между родители и преподаватели. Съгласна съм, че децата са много на брой – между 24 – 30 деца в училищен клас и над 30 в детските градини. Внимание се обръща вече при наличие на проблем, но дори и тогава не е сигурно, че адекватно ще се реагира или ще се информира за проблема. По какъв начин може всеки родител да получава адекватна информация за деня на детето в училищна среда? Факт е , че масово липсва комуникация между родители и учители, а връзката родител-учител-дете въобще не съществува. Родителите не участват в училишния живот на децата си и изобщо липсват като фигура в училището. Дистанцията между дете и родител се създава именно в училище. Родителят не е съпричастен към процеса и в безизходица намира единственото решение – а именно да подслушва работния процес в училище чрез скрити камери и микрофони в дрехите и учебните пособия на детето си. Мъчително е да нямаш вяра и доверие на възпитателите, където си поверил и преминава целия ден на детето. Сякаш учителите и възпитателите нямат опита и наблюдението за отчетност и обратна връзка, както и възприемане на всяко едно дете като отделен индивид. Поради липсата на всяка информираност за училищния живот на децата, бих подкрепила инициатива за камери в класната стая като изключително крайна мярка с определени правила за използване и достъпност. Г-жа Такева обвинява в липса на родителско внимание, но според мен родителите просто приемат и се примиряват и са се превърнали в безгласни, от които се искат единствено средства за екскурзии, организации, за базата, за учебници и т.н. "Същите тези родители, в еуфорията на недоверие към образователните институции, са готови да извършат чудеса от предложения и обвинения към работещите в образователната система, но не са готови да признаят огромния си дефицит от родителски способности и умение да партнират на учителя", пише в позиция на синдиката. А защо не се дадат адекватни и ефективни начини за създаване на партньорство и да отпадне нуждата от въвеждане на камери за наблюдение в класните стаи? Как заинтересованите родители могат да бъдат включени в обучението на децата си? Идеята за открити уроци (1-2 пъти през учебната година), отворени дни и концерти/ спортни празници/ състезания/ празненства и т.н. е добра и допринася за връзката между родител – преподавател - дете, но дали е достатъчно? Сякаш липсва непринудената връзка и съпричастност на родителите в образованието на децата. Смятам, че всеки отговорен и заинтересован родител на драго сърце би се включил по всякакъв начин в обучителния процес на детето на територията на училищата, но вместо това оставам с впечатлението , че родителите са единствено придружители. Дори задължителните портиери или охранители в училищата често имат неадекватно отношение към родителите. Наскоро имах такъв пример в училище – не бях допусната до класната стая на детето, а отношението на портиера към мен беше недопустимо и обидно. Да, правилата са си правила, но се почувтсвах като престъпник пред портите на образованието. Не би трябвало класната стая да бъде частна и неприкосновена зона за родителите предвид, че пращаме децата си доброволно на задължително държавно образование. Защо не погледнем на камерите като на превенция на тормоза и насилието, агресията, неподходящо поведение, злоупотреби както от страна на учителите, така и от страна на учениците. Може би камерите в класните стаи ще подтикнат всички участници да покажат най-доброто от себе си, да спазват добро поведение и да се изгради безопасна и добра училищна среда. Учителите могат да покажат професионализма, подхода и отношението си към децата. Защо учителите се чувтсват застрашени от тази идея? Едва ли един учител, които не се притеснява от начина си на обучение и преподаване, ще има против да бъде сниман в работна среда (например - за урок, за час, за ден). Разбира се, че учителите заслужават своето свещено работно място и уеднение с учениците. Мислейки, че непрекъснато са наблюдавани, чисто психически това може да попречи на педагогическия подход в преподаването, особено ако позволят фокуса да бъде върху това, че са наблюдавани и да се опитват да контролират всяко свое движение, дума, мисъл и т.н. Това наблюдение не би имало за цел да критикува, оценява или осъжда преподавателския подход на учителите, а да осигури по-добра и по- сигурна среда за всички участници. Идеята не е да се нарушава поверителността на учителите и учениците, а да се създаде информираност и подобряване за училищната обстановка за заинтересованите. Видеоподходът може да се използва при проблеми с адаптацията, при проблемни ученици, също така би било полезно при деца със специално образователни потребности. Може би иманно камерата е антипод на липсата на активност и нормална връзка на родители – учител – деца. В следващата статия ще проследим как камерите в класните стаи се използват и прилагат в други държави, както и последвалите реакции. (край на Част 1) " Буквички"

Мирела - агенция за недвижими имоти. Мирела осъществява посреднически услуги при продажба и наем на апартаменти, къщи, парцели, магазини, заведения, промишлени помещения, търговски площи. При сделки по продажба на недвижими имоти агенцията работи според БДС EN 15733 за качество на предоставените услуги от брокери на недвижими имоти.

Каталог със сайтове Za-TEBE.com - уеб дизайн, времето, фиксинг, абонаменти, автомобили, авто обяви, агробизнес, банки, новини, татуировки, рецепти, диети, подправки, супи, футбол, градове в българия, предястия, хороскопи, запознанства, флаш игри, вестници, списания